Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2011 00:16 - РИСУНКА
Автор: sunn Категория: Изкуство   
Прочетен: 2677 Коментари: 4 Гласове:
20


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image


Рисунка/туш, перо/ 70х50



image





Гласувай:
20



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kite333 - Лице ?
18.10.2011 10:43
Око ? Другото закрито.С ръце ?
С кръпки ? Съвременен гладиатор ?
Много питам нали ?
:))
цитирай
2. sunn - Око ? Другото закрито. С ръце ? С ...
18.10.2011 16:21
kite333 написа:
Око ? Другото закрито.С ръце ?
С кръпки ? Съвременен гладиатор ?
Много питам нали ?
:))


Любознателна си, питаш kite333
... и троянски кон ...
Рисунката е емоция ...
Поздрави сърдечни kite333!:)
цитирай
3. blagovestie - :))
18.10.2011 17:57
Помъдряваме от
раните.
Или поне така ни се иска...
Когато на коня
с отслабващи мишци
юздите с усилия стискаме,
а така го бинтоваме и раздираме целия,
защото през цялото време
всъщност копнеем, жадуваме
да го пуснем на воля;
да усетим пулса на цялата свобода,
която изтискваме от подарените ни минути
именно тук и сега;
Нуждаем се да почувстваме с цялото си сърце красотата.
Бликаща и заобикаляща ни.
Не утре, не вдругиден, не когато станем твърде стари...
Имаме нужда да гледаме и виждаме наоколо, в себе си, всичко.
Не с друго, а със сърцето си...
Докато го режем и кърпим,
и даваме парченца от себе си,
точно
за да станем цели и истински.

Прости ми, ако не съм почувствала това, което ти си вложил, но определено отново замисляш, Слънчево момче :)))

Хубава да е вечерта ти! :*
цитирай
4. sunn - Помъдряваме от раните. Или поне ...
18.10.2011 23:14
blagovestie написа:
Помъдряваме от
раните.
Или поне така ни се иска...
Когато на коня
с отслабващи мишци
юздите с усилия стискаме,
а така го бинтоваме и раздираме целия,
защото през цялото време
всъщност копнеем, жадуваме
да го пуснем на воля;
да усетим пулса на цялата свобода,
която изтискваме от подарените ни минути
именно тук и сега;
Нуждаем се да почувстваме с цялото си сърце красотата.
Бликаща и заобикаляща ни.
Не утре, не вдругиден, не когато станем твърде стари...
Имаме нужда да гледаме и виждаме наоколо, в себе си, всичко.
Не с друго, а със сърцето си...
Докато го режем и кърпим,
и даваме парченца от себе си,
точно
за да станем цели и истински.

Прости ми, ако не съм почувствала това, което ти си вложил, но определено отново замисляш, Слънчево момче :)))

Хубава да е вечерта ти! :*



Уникална и независима в това да изразяваш чувствата си blagovestie !!!
А въображението ти дълбоко, буйно и обуздано !
... Уникалното в Рисунката е не когато повтаря мъртво реалноста, а да носи трепета на ръката, вълнението в линията, не изписаната рисунка носи дълбочина, а тази проекция на чувството, непосредственото съпротивление и благодат на материала, запечатващи единствено и уникално мига на вълнение от мисълта - първосигнално, необременено, лично, свободно(рисунката е само миг, всяка дори и случайна капка е неделима част от нейната експресия и код ... ...)
Вдъхновяваща си с чувството си blagovestie, и на теб ти желая, спокойна вечер, сърдечни поздрави ! :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sunn
Категория: Изкуство
Прочетен: 459086
Постинги: 79
Коментари: 926
Гласове: 8661